Автор: Vic, дата 23.06.2013

Около Витоша на колело

Около Витоша на колело

22 Юни 2013

Супермаратон Витоша 100 ... защо не?

Статистика
  • Видян: (4121)
    Етапи: (1)
    Снимки: (6)
    Обекти: (0)

Около Витоша на колело » Етапи

1

първи етап » Обиколката на Витоша

22 Юни 2013, България
Най-масовото състезание по планинско колоездене в България е Обиколката на Витоша, известна още като Супермаратон Витоша 100. Всъщност пълното наименование на събитието е Скороходна и колоездачна обиколка на Витоша и то показва, че в надпреварата се включват както пешеходци, така и велосипедисти.
Лимитът за време е 20 часа, а участник може да се откаже във всеки един момент от Обиколката, като уведоми съдиите по трасето или се обади на телефона на организаторите
Желание за участие имах, но бях на ръба да се откажа, след като не намерих сподвижници и след като в последния момент разбрах, че регистрацията в сайта не е гаранция за записване и издаване на номер за участие. Оказа се, че веднага след като се регистрираш в сайта е необходимо да си платиш такса участие и застраховка и да си получиш номера, защото наплива за супермаратона е голям, а квотата е 1000 човека (скороходци и велосипедисти)
В крайна сметка с един приятел с богат опит (2 участия) но, който също не бе успял да вземе номер, решихме просто да се "повозим" с групата. Сутринта, един час преди старта (мое грешно прочитане на програмата) бяхме на старта и след като имахме достатъчно време, след дружески разговор с организаторите ги помолихме да ни включат ако има някой неявил се, и…. О, чудо, успяхме да се регистрираме и ето ни вече редовни, с номера.
На шега, на майтап взехме първото баирче до „Тихия кът’ и контролен пост No 1 (1050 м.н.в.). Чекирахме се и продължихме, влязохме в ритъм и направихме едно наистина хубаво каране. Хубава, красива гора, приятна пътека, спускане, качване, на места бутане и влачене, но като цяло до Кладница нещата бяха приятни. На пункта в Кладница - чекиране, напитки, хапване и „пълен напред”. Организацията беше на ниво, маркировката добра, а хората много позитивни. Карането покрай язовир Студена ( 825 м.н.в.) е приятно, имаш още сили да се насладиш на природата. След Боснек, минавайки край реката се освежихме в ледените и води и с нови сили - нагори и нагоре. Наклона преди Чуйпетлово е …. много дълъг , ама вЕрно е много дълъг, или ти се струва много дълъг след 40км. на седалката. Най-сетне , табелата Чуйпетлово и пункта No 5 (1225 м.н.в.) . Чуйпетлово е петдесетия километър на обиколката и мястото където се отказват най-много участници. Ние не бяхме сред отказалите се и продължихме нагоре. След 2-3 км. започна първата ми криза, трудно ми беше да държа вярна линия, което бе причина за падане. Ръце, крака и задник болят, треперят и не слушат. Започнах да забелязвам, че ме хапят комари и ме бодат храсти, все неща които до момента ги подминавах с усмивка. Красивата гледка към Рила не успяваше да ме въодушеви достатъчно след толкова усилия. Бяхме на седловината Смильово (1350 м.н.в.)
Следваше спускане. Ръцете се уморяват да стискат спирачите. Пътеката е камениста, а на местата където е пръст - с коловози. С голям зор стигнахме до Ярлово, чекирахме се и …тогава за пръв път си помислих, че има и автобус до София, а в хладилника в къщи имам една "умряла от студ" бутилка Узо.
На поста разбрахме за някакви "ентусиасти" които се регистрирали и като пешаци и като велосипедисти. Тръгнали с пешаците през нощта, направили обиколката и скочили на колелата и я направили и с колело. Много луд народ, ей. В тая жега два пъти да обикаляш Витоша е луда работа. Изслушахме историята и се метнахме на велосипедите. Маршрута до Ярема е лек и приятен за разходка с колело, но ако не е 30 градуса, ако не си карал цял ден, ако не те боли д-то зверски и т.н. Каране, бутане, каране, бутане.
Жегата ни довърши!
Ле-ле как ми писна, главата ми завря в тая жега.
Чекираме се на Железница, от тук- само надолу.
Няма вече нищо за изкачване, няма жега, в гората сме и ще е хладно, остават само двадесет и няколко км. до финала и е само надолу. Да, ама трябва да имам сили да седя на седалката, а аз нямам. Пожелавам успех на моя приятел и моя "супермаратон" приключва в Железница.
На километража пише 88 км. Денивелацията не искам да си я спомням. Изпил съм 10 L вода , а домашния кантар показа минус 4 Кг. (това е ВОДА). Усещам си цялото тяло, но беше страхотно приключение. Малко ме е яд за фанелката която не получих на финала, но малко.