Автор: Vic, дата 16.05.2014

Camino de Santiago с велосипед

Camino de Santiago с велосипед

05 Май 2014

Едно незабравимо велопътешествие по легендарния Ел Камино

Статистика
  • Видян: (9376)
    Етапи: (20)
    Снимки: (120)
    Обекти: (0)

Camino de Santiago с велосипед » Етапи

1

първи етап » Подготовка

Испания
Идеята за велопътешествие я имам отдавна. Преди година-две с приятели се бяхме замислили за велопътешествие покрай Дунав, а пътувайки с кемпера по Франция с нескрита завист гледах велотуристи, предимно по двойки ,които обикалят уредените пътища на Европа. Паралелно с това, неколкократно попадах на пътеписи за Пътя на Св.Яков в Испания и така, малко по малко пъзела се нареди. Ще направим първото си велопътешествие в Европа по Camino de Santiago.
Зимата е подходяща за планиране на летни авантюри. Седя си на топличко с чаша питие, „цъкам” на компютъра, чета разкази на други мазохисти минали по маршрута и си правя планове. През Февруари започнах да преглеждам редовно сайтовете на нискобюджетните авиолинии и ... цък, цък, да живее интернета, вече сме готови със самолетните билети.
Пътят на Св.Яков, El Camino de Santiago ,е легендарен поклонически маршрут до гробницата на апостол Яков в испанския град Сантиаго де Компостела и по-голямата част от него минава през северна Испания. Благодарение на своята популярност и множеството разклонения, този път има голямо влияние върху културата на средновековието.
От началото на осемдесетте години популярността на маршрута непрекъснато се увеличава, така през 1978 г. по него минават 13 човека, а през 2009 повече от 145 хиляди!
Градът Сантяго де Компостела е третия най-свят град за католицизма след Йерусалим и Рим и причината той да се превърне в „христианската Мека” са мощите на апостол Яков, най-великата реликва на Испания. Съгласно поверието, след мъченическата смърт на апостола през 44г. в Светите места, неговите мощи били сложени в лодка и пуснати в Средиземно море. По чуден начин тази лодка стигнала до Испания, където светеца проповядал преди. Била намерена на брега от монаха-отшелник Пелайо,който следвал пътеводна звезда и така открил ковчега с нетленните мощи на светеца. През 896 г. Крал Алфонсо III издава указ ,с който на мястото където са намерени мощите е издигната църква, а самото място наречено Компостела (Campus Stellae място показано от звездата) . Смята се, че Св. Яков чудодейно помогнал на испанците в битката им с маврите и така станал покровител на Испания .Вдъхновил Реконкистата - исторически период от 774 години, по време на който северните християнски кралства отвоюват обратно южните земи, поробени от Арабския халифат.
Гадът с мощите на единия от дванадесетте апостоли става свято място не само за Испания, а и за целия католически свят. За традицията допринася и една легенда за съня на император Карл Велики.Той сънувал Млечния път ,който се простирал през Франция и Испания до святото място, а Господ го приканил да разчисти „звездния” път от маврите. Императорът повел войската си през Пиринеите и освободил Кастиля, Леон, Навара, Галиция и Ла-Риоха.
През XII в. Папа Калист II дарил пилигримите с правото на индулгенция („снизхождение”, преносно „милост” за греховете) и това поставило Компостала на едно ниво с Йерусалим и Рим.
Основните пътища са няколко - Via de la Plata, Португез, Примитиво и т.н., но най-популярен е така наречения Франсез. Той започва от френското градче с мелодичното име Сен Жан Пие дьо Пор, минава през Пиринеите, през цяла северна Испания до Сантяго.Традицията на пилигримите повелява да се продължи с още 80-90 км до Финистерра - градче на брега на Атлантическия океан, където смятали, че е края на земята и кръстили носа Финистерра, от латинските Finis Terae – края на земята.


Радвам се на това усещане, когато за пръв път ще правя нещо различно. Обичам да пътувам, обичам да откривам, виждам и усещам нови места. Сега, когато самолетните билети са налице ,се вълнувам много. Нямам търпение, както повелява традицията, да закача на дисагите на колелото мидената черупка, отличителен знак на пилигримите и да се потопя в атмосферата на това различно пътешествие.
Велосипедите минаха на основен преглед и са готови. Приготвяме багажа, който трябва да е доста компактен. За пешите поклоници важи фолмулата 10% - тежестта на раницата не трябва да надхвърля 10% от собственото ти тегло. За велопътешествие това не важи и риска да вземем много ненужни неща е голям. В това отношение ,ограничението на нискобюджетните авиокомпании е добре дошло. Преди заминаването мисля да направим една „суха” тренировка – разпределяне на багажа, разглобяване и опаковане на велосипедите.
2

втори етап » Burgos

Испания
Пристигаме в Бургос сутринта с луксозен автобус на фирма АЛСА . Автогарата е просторна и закрита и спокойно може да се сглобяват колелата. Имаше и други велосипедисти ,но те не бяха наясно с изискванията на автобусната компания за превоз на колела. Доведоха ги при нас ,за да видят как е трябвало да са опаковани .Една англичанка даже се разплака ,че не ги пускат и тогава ние им подарихме нашите опаковки от велосипедите! Бургос е известен с красивата си катедрала ,която има множесво отделни параклиси ,кой от кой по-красиви и уникални !Съвсем различен стил и атмосфера от църквите в Италия и Франция ,които приличат повече на музеи на изкуството с картини и мраморни скулптури. В катедралите на Испания най - важен е олтарът - той е пищен шедьовър ,в който са вложени много фантазия и пари! Не спираме да обикаляме стария град с площадчетата ,заведенията ,парка над града с крепостната стена и още катедрали.За пръв път се наслаждаваме на испанската кухня в ресторант Бокаос с комбинирано меню на много добра цена-10-12Е,включващо супа ,второ ,десерт и най-важното -бутилка вино!Понеже имената на блюдата не ни говорят нищо ,сервитьорът е така добър да ни обясни за всяко едно какво представлява .Беше много забавно !
3

трети етап » Burgos - Boadilla del Camino

Испания
След събуждане и сутрешен преглед на техниката, закуска в кафенето срещу албергето кроасанчета с кафе и нетърпеливо тръгваме по Камино. През града, както се оказа и в градчетата, през които минавахме след това, пътят често е обозначен не само със стрелки и табели, а и с различна настилка на улиците ,по които минава. Плочките са подредени във вид на стрелки и вероятността да се обърка човек е равна на нула. Още по-приятно е просто да следваш потока от хора с ранички и миди ,окачени на тях-живите указатели за Пътя .Караме през заспалия град и настигаме пешите пилигрими тръгнали преди нас. В нашето алберге попитахме колко човека са спали тази нощ - сто. И това е извън сезона! С велосипеди бяхме около десетина. От прогнозата за времето се очакваше дъжд. Дъжд има, но за наш късмет не е много ентусиазиран да вали. Ръми, спира, пак ръми, пак спира. Първи ден всичко е ново - гледки, хора, поздрави "Buen Camino" Закачаме се, смеем се и поздравяваме изпреварените от нас. В добро настроение стигаме до селцето Castrojeric, където бях харесал едно алберге, в което ставането е 15 мин. преди изгрев с грегорианска музика. Поне така беше написано в пътеводителя. Каменни къщи ,много църкви и спокойна старинна атмосфера от друг век. Решаваме, че е рано за почивка - първо и второ - има фиеста в Саагун след 2 дни и искаме да я видим. Ще спим във Фромиста, както сме решили при планирането.
Караме след Кастройериц и в далечината се появява път, изкачващ се стръмно по един хълм.
- Днес пише, в пътеводителя, че ще е равно? Май ще "качваме", обаче?
- А, не, не може да е това пътят.
Оказа се - може. "Младежта" - прав на педалите и с каране го превзе хълмчето.
Аз - бутане, защото 12 % аз ги качвам с бутане. Нейсе, горе ще почивам и сигурно следва спускане.
Качваме се "горе", оказва се, че няма спускане.На високо плато сме. Опцията е силен вятър, разбира се насрещен. Направи ми впечатление колко много са ветрогенераторите по трасето, сега разбирам, че са имали основание да ги турят точно тук.
За днес имаме още 30 км., а скоростта срещу вятъра е 6-7 км/ч. Точно час по-късно аз съм скапан и физически и психически. Скоростта пада до 4 км/ч. Псувам вятъра и буквално се борим с него за всеки километър. Давам предложение да търсим нощувка по-рано. Утре ще наваксаме, ако не, майната и на фиестата. Остават ни 8 км до набелязаното селище Фромиста и ще въртим още час и половина поне, а в момента е 17:00. Няма "против" и "въздържали се" и спираме в първото възможно алберге в Боадия дел Камино , 7 Е нощувка и 9 Е вечеря за пилигрими. Мястото е страхотно ,много уютна атмосфера и голяма компания пилигрими ,с които се запознаваме на вечеря .Имаше и един българин от Пловдив ,Веско ,който беше тръгнал по Пътя от Франция !
След вечеря всички страдалци са на по питие и сладка приказка пред камината. Аз пропускам, болят ме колената, а задника ми... не си го чувствам. До Фромиста не ни стигнаха 8 км. Нейсе, и утре е ден. Като за първи ден - браво на нас, Камино е страхотно преживяване, и хората които срещаш са страхотни, само тоя вятър ...
4

четвърти етап » Boadilla del Camino - Ledigos

Испания
Ставаме с идеята да наваксаме неизминатите километри от предния ден, бързо се приготвяме, даже не закусваме и се измъкваме от албергето по-раничко. Разчитаме сутринта да е тихо. Излизаме ... и сега пък студ. Как е вятърът ? Тук си е и ни чака. Навлекли сме се с всички дрехи, маскирани с бъфовете, човек ще рече, че сме на арктическа експедиция. Теренът е по-лек, равничко, но тази благина се компенсира от силата на вятъра. Колената продължават да ме болят, явно са преуморени. И задника ми е виждал по-добри дни, ама така ще е.
Стигаме до Фромиста, където най-забележителното е Кастилският канал, който минава покрай селището. Другото интересно селище е Карион де лос Кондес , където все пак се записахме в информационния център, посетихме църквата Санта Мария, снимахме фасадата на църквата Сантяго и разгледахме манастира.
Ландшафта в тази част на пътя е равнинен, безкрайни поля. Част от маршрута минава по римски път - Via Aquitania, някога свързвал тази част на света с Франция. Запазения участък е 12 км. Срещаме доста хора, по скоро ги настигаме. Много хора вървят сами, често по двойки и рядко има големи групи, които всъщност се оказват семейства. Селцата се нижат едно след друго, тихи , спокойни и доста безлюдни.
В едно от селата на рецепция на албергето се натъкнахме на симпатичен младеж - Пабло, който ни показа как се пие вино от стъклена каничка, или по скоро как се излива в гърлото. Решаваме да останем в село Ледигос ,поради умора! Албергето е тип селска къща ,симпатично и добре поддържано. Сядам на двора да помързелувам и се ядосвам, че болката в колената ми бави , иначе бодрия ни отбор. Изпуснахме и фестивала на хляба и кашкавала в Саагун, но нейсе, не сме на състезание. Почивам си на двора под лъчите на слънцето, което е още високо и чакам с нетърпение менюто на пилигрима - супа, мръвка с каничка вино и десерт. В общинските албергета не готвят, но има кухня и условия да си сготвиш сам. В частните навсякъде предлагат разнообразно и в достатъчни количества меню. Страхотен начин да се запознае човек с испанската кухня и вино. Все пак сме във винен район. Оказа се ,че в това алберге работи едно наше момиче от България, от Враца, в Испания от 10г. След вечеря - разходка из селото.Не пропускаме да се осведомим от две местни лелки, Сири и Конча ,за новините и за живота ,като проблем на философията и емпиричната наука.
Ура, в спалнята има парно през нощта! Утре ще преправяме графика който бяхме направили, защото се оказа прекалено амбициозен за нашите възможности, но ние сме достатъчно гъвкави.
5

пети етап » Ledigos - Reliegos

Испания
Минаваме на по-лежерен график на каране, ако въобще може да е лежерно карането в този вятър. Да, вятърът няма никакво намерение да спира или да става по-слаб. "Сила и постоянство" - какво повече да иска от вятъра един собственик на вятърна централа? Лошото е, че ние не сме от тях. Тръгваме от албергето навреме. Днес , за да не умрем от жега , към вятъра имаме и дъжд. Теренът е равен ,а маршрутът - лек.
По пътя , само след 5-6 км , спираме за малко да разгледаме едно интересно с името си алберге - Жак дьо Моле. Жак дьо Моле (на френски: Jacques de Molay) е 23-ят и последен велик магистър на Ордена на тамплиерите. Този орден е един от най-могъщите и богати духовно-рицарски ордени в средновековието. Съзирайки заплаха в тяхно лице и искайки богатството им, Филип IV Хубави, вече затънал в дългове към тамплиерите, убеждава папа Климент V да забрани ордена като средство за освобождаване от дълговете му. Така през 1307 г. кралят арестува рицарите тамплиери и ги обвинява в содомия, манихейство и престъпни дела. На 13 октомври същата година Жак дьо Моле, Великият Магистър на ордена, бива арестуван заедно със сто и четиридесет рицари. Подложени на ужасни изтезания, те направили признания за ерес, содомия, човекоядство и множество други престъпления. Над сто от тях били изгорени живи на клада, а още петдесет и един последвали съдбата им през 1311 г. На 18 март 1314 г. Жак дьо Моле и прецепторът на Нормандия, Жофроа дьо Шарне, били изгорени на клада. Точно преди да умре Моле проклел гонителите си да се явят заедно с него до края на годината пред "Божия съд". Според легендите и двамата - папа Климент и крал Филип умрели преди края на годината.
Разглеждаме интересната подредба в албергето - картини на рицари, мечове и знамена. Малко съжалявам, че не знаех за това алберге по-рано. Можехме да спим тук, в рицарска обстановка.
Селцето се казва Terradillоs de los Тemplariоs.
Малко по-натам , в село Муратинос , се захласваме по зелени хълмчета с малки вратички монтирани в тях. А, та те прирличат на къщите на хобитите от сагата Властелина на пръстените! Решаваме да разучим тази история и благодарение на любезна жена от селото ,разбираме че това са изби! Предлага ни да закусим в една от тях ,която е заведение и се казва Замъкът. Бързо стопяваме леда и се запознаваме със собствениците - двама братя, които ни развеждат и ни показват всичко.
Продължаваме по пътя и попадаме на още едно интересно място - дом на свещенник от XVI век превърнат в алберге. Е, как може интересните албергета да ги намираме сутрин? Добре, че не е така и с кръчмите. Стопаните на екзотичното място за пилигрими се появяват необичайно весели за ранния час, запознаваме се, развеждат ни да разгледаме албергето и си правим снимки. Симпатягите са доброволци от Мадрид, тук са от две седмици и като гледам не скучаят. Ако не бързахме можеше да разгледаме и селската кръчма, но ... вятърът се е затъжил сигурно за нас, така, че тръгваме.
След има няма двадесетина километра решаваме да се предадем и отсядаме в общинския приют в Релиегос за 5Е. Днес менюто е спагети - собствено производство и разбира се вино. Когато се храним в кухнята на албергето ,имаме шанса да се запознаем с най-различни интересни хора ,като веселата компания младежи от САЩ, Канада и Нова Зеландия ,с които играем на карти , 2-мата приятели инженери от Барселона ,които са се готвили много старателно цяла година за Камино и още, и още други ,устремени към една и съща цел - Сантяго де Компостела! За утре - Леон, град основан през 1-ви век пр.н.е. от Римските легионери от където е и името му, но това утре...
6

шести етап » Reliegos - Leon

Испания
Ставаме рано, денят е пред нас, досадният вятър го няма и се кара леко и приятно. Ландшафтът се променя, безкрайните поля се редуват с малки хълмчета, a малките горички се срещат все по-често. Караме бодро, и разглеждаме пейзажа. Не е като при вятър, когато се движиш гума до гума, за да използваш заслона на каращия пред теб, а единственият ти пейзаж са задните му части.
Програмата ни за деня ще е по-разнообразна от обичайната, ще навестим семейство българи живеещи в Леон, а след това ще разгледаме града. След поредния хълм виждаме Леон.
Леон е основан през 1-ви век пр.н.е. когато римските легиони започват изграждането на лагер на брега на река Бернеса. Обаждаме се по телефона и милите хора, с които тябва да се видим ни посрещат радушно и по стара българска традиция на отрупана с вкусни гозби маса.
Хапване, пийване и сладки приказки на двора с изглед към града. По някое време се сещаме, че имаме програма и хукваме да обикаляме Леон.
Основна забележителност е катедралата Санта Мария (1301г.) , класически пример за испанска средновековна готика. Прекрасна, но ... затворена. Неделя е, а кой им е разрешил на испанците да почиват в неделя, когато е пълно с туристи - не знам. Имаме късмет обаче с базиликата Сан Исидоро, кралски пантеон и мавзолей на кралското семейство на средновековното кралство. Този средновековен шедьовър, според испанските легенди е и храм на Светия Граал донесен от тамплиерите.
Сред останалите исторически забележителности се открояват псевдо средновековния замък на Гауди – Каса де Ботинес, Кралският дворец, днес превърнат на 5 ***** хотел и Арената за корида на Пласа Майор. Разглеждаме двореца ,до колкото е възможно и се снимаме с „Леонския пилигрим” на площада пред двореца. Незнам дали бях споменавал, че в градчетата по Пътя има множество фигури на пилигрими, някои станали много известни покрай литературните и филмови творби описващи Камино и преживелиците на героите им.
Оставаме да спим при нашите нови приятели. За другия ден амбицията ни е да напреднем поне едни 70 км.
7

седми етап » Leon - Santa Colomba de Somoza

Испания
Рано ставане, бърза закуска, кафе и бързаме да излезем от Леон.
Големите градове по Камино са малко, но влизането и излизането от тях са неприятни. Пътят се губи встрани по тротоарите, където не е прието да се кара колело, а минаването по големи кръстовища, „детелини” и магистрали е неприятно за нас. След идилията на провинцията с малките селца и спокойните хора, големият град малко ни изнервя. Нейсе, след 2-3 км нацелваме Пътя и ...о, чудо, днес е слънчев и „слабоветрен” ден.
На километража – 17-20 км/ч, тази цифра не съм я виждал одавна, всички болежки на сплотения ни отбор са преминали и сме в страхотна форма.
Ландшафтът е променен, няма ги безкрайните поля, сега е хълмисто и тук-там „гористо”. Качване, спускане, рекички – страхотно! Подминаваме селото ,което си бяхме харесали за спане при лошо време и продължаваме за Асторга. Асторга, известен като Червеният град, тъй като много от къщите в него са от червени тухли, които се произвеждат в района. Той си е хълмисто градче като Бургос-навсякъде стръмни улички и завойчета. Градът е основан от римляните на стратегическо място където се кръстосват важни военни пътища, един от които е Пътят на среброто (Via de la Plata). Бързаме към катедралата Санта Мария, разбрахме още в Леон, че работи до 14:00, заради патронния празник на града и си даваме зор ,за да я заварим отворена и да пръсъстваме на литургията. Уви, тези пичове, испанците отслужили набързо месата и ударили кепенците. Сефте, както се казва. Разглеждаме я отвън и се снимаме.
На същия площад е и Дворецът на епископите, който е построен в края на деветнадесети век. Той е построен по проект на прочутия архитект Гауди (Gaudi), който го е замислил като рицарски замък. В момента в двореца се пазят произведения на религиозното изкуство.
Асторга е популярен и с факта, че през деветнадесети век е първото място в Европа, където се е правил шоколад и тогава в града е имало около петдесет фабрики за шоколад. Ние, разбира се не пропускаме да разгледаме Музея на шоколада преди да го затворят и него. От инфо центъра си взимаме карта на забележителностите и набелязваме какво още да видим. Купуваме си шоколад и „газ” към Кметството.

(следва...)
8

осми етап » SANTA COLOMBA DE SOMOZA - Ponferada

Испания
Днес е първото по-сериозно изкачване. Във въздуха се носи нещо като дъждец, но много, много ситен, като воден прах. Пътят не е толкова стръмен, колкото очаквахме, а гледките на планините и свежият въздух правят карането много приятно. Е, като се изкючи кучият студ до обяд, де.
Камино се вие нагоре и нагоре и след две –три села сме близо до билото. Над близките възвишения виждаме дъга и спираме да снимаме. Няма и 100 метра по-нагоре сме пред табелата на селото, което се казва Rabanal. Виждаме дъга нарисуване и на табелата, дали пък Рабанял не значи дъга? .... Или тук, над това село дъгата е всекидневие и затова е нарисувана?
Наклонът не изисква бутане и ние караме кротко нагоре. Пътят е от третокласната пътна мрежа, с много добра настилка и никакви автомобили. Може би ще се повторя, Испания е страхотно място за шосейно колоездене. Пътеката на пешаците се вие покрай пътя и дава възможност като ти доскучае да караш “по черно”. Днес студът реши да се задържи и следобяд, а водният прашец ,който ми изглеждаше симпатичен на слънце, си премина в пълноразмерен дъжд. На слънцето това не му хареса и се скри в облаци. Бятърът ли? Ами от запад си остана.  И за да е пълен пакет – мъгла. Хайде сега разглеждайте и се възхищавайте на гледки. Стигаме до знаменития “Crus de Ferro”, добре че е на самия път, че току виж сме го подминали. Железният кръст е на висок дървен пилон ,покрит докъдето стига човешка ръка с шарени ленти, бележки, шалчета, снимки, визитки и кой каквото и където може да закачи и остави тук. Виждам и по една обувка оставена, интересно как ли е продължил клетият пилигрим с една обувка? Няма оставени от велосипедисти части от велосипеди и ние не държим да сме първите.
Традицията повелява да се хвърли камък на купчината и така да се освободиш от нещо, което ти тежи. Хвърляме по камък, правим снимки и продължаваме към Manjarin.
За Manjarin по-подробно, село в миналото, сега развалини покрай пътя и в момента се води село с един жител. Този един жител се казва Томас и е последният (според самия него) тамплиер. В момента на нашето пристигане в скромното му алберге, Томас го няма. В болница е. Заместват го двама доброволци. Екстериора и интериора на заслона е решен в стил „барака”, но това ни най-малко не му отнема от колорита, даже напротив. Навсякъде има множество тамплиерски символи – маса с кръст, дърворезба на рицар с граала, щит, а от тавана висят знамена на различни държави ,оставени от преминали поклоници. Българското знаме го няма и ние решаваме да поправим тази несправедливост и закачаме нашето знаме редом с другите ,с помощта на единия от доброволците на Томас. Така оставяме българска следа в това знаменито място. Знаменито, защото пилигримите си разказват един на друг за този чудак Томас и еденици пропускат да посетят заслона му.
От Манхарин започва много дълго и стръмно спускане в каньон ,чиито склонове са отрупани с бели цветя. Поредицата от селца надолу , грижливо поддържани и изградени от сив камък , са в еднакъв и импониращ на планината стил.
Уморени от трудния преход пристигаме в Ponferada. Настаняваме се и въпреки умората бързаме да разгледаме тамплиерския замък с богатата му колекция от стари книги. Впечатлени от замъка и колекцията му,продължаваме към двете църкви. Нямаме сила за повече. За жалост, хубавите малки кръчми с пилигримско меню, характерни за селата, тук в голямия град се откриват трудно. Това означава пазар и вечеря в албергето.
9

девети етап » Ponferada

Испания
Понферада е последният град от Френския път. На това място се включва и Северният път. На територията на сегашния град е имало селище още от неолита. Писмени сведения за града има от ХI В. ,когато епископът на Асторга наредил изграждането на мост през река Сил. В конструкцията на моста имало желязо и това дава името на града Понферада - Железен мост.
Една от най-известните забележителности в Понферада е Замъкът на тамплиерите (Castillo de los Templarios). През 1178 г. крал Фердинанд II от Леон разрешава на рицарите Тамплиери да изградят укрепление на територията на Понферада. Следват векове на бурна история на замъка. През 1850 г. започва неговият упадък. През 1924 замъкът е обявен за Национален паметник и е поставен под закрилата на закона.
Друга важна забележителност е базиликата La Encina, започната през 1572г и нейната кула от 1614г ,с характерните за испанския стил орнаменти и декорации.
Доста уморени си лягаме в пренаселеното алберге ,след вечеря в столовата с куп пилигрими ,които си готвят сами като нас .(следва)
10

десети етап » pONFERrADA - vEGA DE vALCARSE

Испания
Днес е ден за почивка и ще се движим с темпото на пешаците. Това е "награда" за вчера. Наградени сме и с невероятно време, слънце, топло и тихо. Маршрутът преминава през хълмчета с лозя. Това е винен район и лозята са навсякъде. Тъй като Понферада е на двеста и малко километра от Сантяго, това е последното място от където могат да се включат велосипедисти. Това е и причината пилугримите с велосипеди да се увеличат с Х5. Обикаляме по черните пътища през лозята, където минава Камино. Има и стръмни места където бутаме, но времето е фантастично и настроението е страхотно. На обяд пристигаме в малко градче Villafranca del Bierso и на площада ни канят в едно заведение. Не се дърпаме много, сядаме и се захващаме с дегустация на местни манджи и вина. Имам чувството, че мога цяла година да изкарам на пилигримско меню. Мога и повече. Фантастично! Забелязваме, че количеството храна във менюто е намаляло. Липсва супника с големината на казармен казан. Ще видим по-натам дали тенденцията ще продължи. След като хапваме, продължаваме лежерно още десет - петнадесет километра по чудесна алея покрай пенлива река. Алеята е оградена от автомобилния път с бетанна стеничка и дърветета пазят сянка през лятото. на нас сянката не ни върши много работа защото пак започва да вали.
Кривваме и към месните планински селца, сгушени в гората, които много приличат на нашите. Стигаме до целта за днес - Вега де Валкарсе. Настаняваме се в общинското алберге, което прилича на селска къща с гледка към река Валкарсе и към планината с прохода О, Себрейро. Предстои най-екстремното ни катерене по маршрута, но това е за утре. Дежурната хижарка, с която се представи като Чуш е много мила и ни кара да се чустваме добре дошли. Зад албергето има каменни мивки за пране, където освежаваме пилигримската си екипировка. Запознаваме се с възразстен американец с огромни мазоли по краката, който по -късно ни подарява ввиното си от менюто. Общуваме си с На съседното легло се настанява хубава рускиня на средна възраст, която обаче отказва вечерята в ресторант за да пести пари, защото за разлика от нас тя върви пеша от Сен Жан, което е начална точка от френския маршрут. Пийваме вино, пишем пътеписа и за днес остава само още един важен ангажимент - да, да , познахте, месната кръчма с пилигримското меню. Барманът ни облужи доста ресеяно, тъй като го чакат групичка местни футболни запалянковци на над средна възраст пред телевизора за поредния мач.
11

единадесети етап » Vega de Valcarse - Triacastela

Испания
Днес е 1.май, деня на труда и се трудим здраво по сериозен наклон. За три часа от излизането от албергето изминаваме само 15 км. до най-високата точка на прехода О, Себрейро. Добре, че не поемаме по маршрута за пешеходци, каквато идея имахме, защото на това място той представлява тясна пътека препречена на места от огромни камъни. Обратният вариант, пешаци по шосето също не е за предпочитане, защото разстоянието е по-дълго. Това обаче беше проблем на двама испанци, които ни спират да попитат за посоката и се оказа, че улисани в разговора си бяха подминали разклона за планинската пътека. Достигнали първите къщи ,за малко да изпуснем етнографския комплекс на О'Себрейро. Църквата е с интересна реликва , чаша ,превръщаща водата във вино! Разбира се това се случило преди много години ,когато един ревностен поклонник тръгнал на служба и едва не загинал в разразилата се снежна буря. Тогава станало чудото с чашата. Комплексът се състои от половин дузина каменни къщи със сламени покриви,привличащи много туристи.
Продължаваме ,но е рано да се радваме на спускане , защото има още две проходчета за катерене ! След тях-само надолу. Караме по шосето ,за да си почиваме след дъъългото и стръмно изкачване. Феликс минава по черния път за пешаци между селата и по планинската пътека ,защото иска да увеличи натоварването. Пристигаме в ранния следобед в малкото селище Триакастела ,където се настаняваме в общинското алберге.Вратичките на стаите и на тоалетните са летящи ,като в каубойски бар. За пръв път няма одеяла ,а ние носим само тънки чершафи за спален чувал и обличаме всичко ,което имаме за през нощта. Попадаме в една стая четворка с болен чичко от Германия ,когото се опитваме да лекуваме , а той се измества по-късно в друга стая ,за да не ни зарази. За награда опитваме от местните аламинути на обяд, а за вечеря си пазаруваме от магазина и хапваме на пейка пред албергето с гледка към тучна поляна с кончета.
12

дванадесети етап » Triacastela - Samos

Испания
През този ден правим рекордно кратък преход от 10км ,защото твърдо решаваме да запишем в програмата нощувка в манастир и най-подходящ за целта е Самоският манастир. Честно казано привлече ни информацията,че там се пеят грегориански песни под съпровод на орган! От дълго време не сме карали извън шсето и ето,че сега поради краткия преход ,който ни предстои смело се впускаме да караме в гората. Беше приказно красиво- зелени тунели от дървета ,шума на река Сария, стари зидове покрити с мъх . Е, има и малко катерене ,но си срува. По средата на пътя се натъкваме на знак ,който никога не сме виждали през живота си- забранено ... Явно хората от селото много са изстрадали от преминаващите пътешественици ,щом се е наложило да го сътворят! Излизайки от гората изведнъж пред нас се разкри внушителната гледка на Манатстира в Самос. Не можaхме да му се нарадваме и ни тръгна всичко по вода.
13

тринадесети етап » Манастира в Самос

Испания
За пръв път отсядаме в манастир. Настаняваме се по-рано от очакваното във албергто, което е в самия манастир. Попадаме на един стар познат доброволец, Пепе - възрастен човек който ни е посрещал в албергето на Понферада. Той ни води да си оставим велосипедите в стар гараж ннаблизо, където за пръв и последен път пукаме гума. Връщаме се и се настаняваме в албергето. Спалнята представлява едно голямо общо помещение, с изрисувани стени, двуетажни метални кревати и обща баня и тоалетна. Веднага влизаме на туристическата обиколка в манастира. Стените на първия етаж са изрисувани с библейски сццени, а кулминацията е църквата, която е изключително красива. Педвкусваме удоволствието от вечерната меса, защото грегорианският хор в манастира в Самос е известен в цяла Испания. Имаме цял ден за почивка. Разхождаме се безгрижно по улиците на градчето и попадаме на казан с октопод пред едно заведение. Веднага се "предаваме" на възможността да хапнем октопод със сангрия. Сангрия - символ на Испания и испанската кухня, ледена напитка приготвена от вино и плодове. След като сме хапнали попадаме на испанска свадба в църквата на манастира. Очевидно заможни хора, облечени много елегантно, приветсвани от група музиканти свирещи на гайда. И без това красивата църква беше щедро украсена с цветя и атмосферата на месата е още по-тържествена. Онемяваме от хармонията на органа и гласовете на монасите. Думите им са също много трогателни и дори испълняваме една църковна песен с тях. Молитвата за пилигримите пък направо просълзява някои от нас. В албергето до късно пристигат групички велосипедисти. Петък е, и яно има и много любители на колелото използващи почивните дни. Вечерта, в двадесет и два часа, за да не изпуснем нещо интересно, влизаме с нашия домакин от албергето пак в манастира. Присъстваме на кратка молитва с песни и съпровод на клавесин. Лягаме си удоволетворени, след един малко по-духовен ден от нашето приключение.
14

четиринадесети етап » Samos - Palas de Rei

03 Май 2014, Испания
След лежерния ден в Самос, трябва да наваксаме километри. Денят е хубав, слънчев и тих, даже е една идея по-силно слънцето от колкото би ми се искало. Редуваме асвалт с черни междуселски пътища, като постоянно настигаме вече станалите наистина много пилигрими. Стигаме сравнително бързо да Портомарин, град , изместен на хълм след построяване на язовир, а една от църквите е разглобена камък по камък и преместена в новия град. По пътя в Портомарин успяваме да посетим манастира на излизане от Сария - La Magdalena в които има и алберге. По пътя се редят множество малки селца с нагласени частни албергета подобни на къщите за селски туризъм в България. Селските ниви са оградени с каменни огради, а част от пътя е наслана с каменни плочи-половината за водата във вадата, а другата половина за "тротоар". Днес се движим със скоростта на другите велосипедистти, с които постоянно се изпреварваме и си разменяме закачки. Почти изминаваме техните километри, но не стигаме до Мелиде и пропускаме октопода обещан от тях. Уморени, след като не намираме места в едно алберге, един-два километра по нататък се настаняваме в Каса Доминго в малкото село Понте Кампана. Нахранват ни по домашному и след като дописваме пътеписа пред камината на чаша вино, отиваме да спим.
15

петнадесети етап » Palas de Rei - Salceda

04 Май 2014, Испания
Тръгваме рано, постоянни изкачвания и спускания. Не е много стръмно, но е еднообразно.Излизаме от черния път и хващаме асфалта, със надеждата да напреднем преди да ее започнала жегата. Усеща се различния климат, сега е топло, слънцето е силнои ландшафта също е различен - палми и кактуси. Усеща се мирисът на южни цветя. По асфалт може да се кара до към 11 часа, после жегата става непоносима. Малко ни е еднообразно, може би се е понатрупала умора, може да е пресищане. Пътят през последните километри осезателно губи романтичността си. Количеството хора е като на Витоша през почивен ден. Поздравите са по-редки, а компаниите по-голями. По жегите караме по черните пътища между селата, където има сянка и е по-приятно. Селските гледки също са еднакви. Май вече искам да пристигаме. Франсез е най-популярният , но и във лошия смисъл на думата, маршрут. Етапа приключваме във "Албергето на Бони", препоръчано ни от един испански пилигрим с когото се запознахме и си прекаррахме весело в Самос. Той всъщност, май похвали повече бара до албергето, но и албергето си е "екстра". Собственикът се казва Бони (от Бонифацио) и е бивш университетски преподавател по маркетинг на туризма. Зарязва преподавателската си работа и се захаща с хотелирство. Интересно беше неговото определение за "качество на услугата". Качество е когато клиента получи по-добра услуга от това което е очаквал. Например, ние бяхме много изненадани във къщата на Бони от масажните душове и чисто новите спални чували. Затварят бара преди да стигнем до него, защото са работили 24 часа. Сядаме в албергето на чаша вино и се запознаваме с интересни хора. Единият от тях, бивш рали състезател от Гренобъл (Франция), беше стигнал до тук от дома си пеша, изминавайки почти хиляда километра. По пътя се беше спприятелил с двама хървати, мъж и жена и сега вървяха заедно. Имаше и една студентка, която идваше от по-непопулярния маршрут на Пътя, наречен Примитиво, съвсем сама. "Примитиво" е най-северният маршрут по който минават много малко поклонници и както показва името условията са по-сурови. За утре ни остават само тридесет километра до Сантияго. В началото на пътешествието - несигурни и неориентирани, в средата - амбициозни по наклоните, а сега, в края - малко уморени! Да видим как ще е утре...
16

шестнадесети етап » Salceda - Santiago de Compostela

05 Май 2014, Испания
Ставаме рано, вълнуваме се от факта, че днас пристигаме в Сантияго. Сбогуваме се със собственика на албергето Бони. Бързаме по шосето и навлизаме в предградията до една висока точка, от която според табелата се открива страхоотна гледка към града и катедралата. Това място се казва Монте да Госо, което означава планината на радостта, защото от там поклонниците за пръв път виждат катедралата след дългия и труден път. Нашата радост е помрачена от гъстата мъгла легнала над планината. Радваме и се една-две минути и спускаме нетърпеливо по стръмния склон. Сантияго ни посреща с лудницата на голям град, а ние така хубаво си свикнахме със живота по селата сред природата. Коли, движение, тълпи туристи и много лоша маркировка. След изминатите стотици километри, очакваме в Сантяго, града който се "храни" от потока пилигрими, ако не "червен килим", то поне добре обозначен маршрут до Катедралата. Нищо такова. Лутаме се, питаме, тътрим колелата по стълби надолу. Най-накрая се изправяме пред нея. Тя наистина е огромна! И величествена! С нетърпение очакваме месата за пилигрими в 12:00, която се отслужва всеки ден. По време на службата се изчитат всички пристигнали в този ден поклонници, като се съобщава града от който са тръгнали и техния брой по националност. Първо решаваме да отидем в центъра за поклонници, да се регистрираме и да получим заветната "Компостела"-сертификат за извървения път. Отседяваме си на опашка от пристигнали пилигрими и сме "подложени на разпит" от доброволци, които разглеждат нашите поклонничести паспорти (Credensial) за да установят истинността на нашето пътуване. За да ви споменат в месата трябва да се запишете в списък на гишето във въпросния център. Оставяме колелата, дисагите и каските в чудесно уреден гардероб за багаж на същата улица, тъй като в катедралата е забранено да се влиза с багаж. Въпреки огромната тълпа, успяваме да седнем в централната част на храма. Катедралата е невероятно пишна и красива. За пръв път виждам хоризонтално разположени тръби на орган, които създават усещане за нещо свръхестествено. Месата е много завладяваща. Звукът на органа и пеенето на два гласа-мъжки и женски е невероятно. Имаме късмет да видим запалено огромното кандило (Botafumeiro) на храма, задвижвано от шестима монаси, което при люлеенето си се издига до тавана. В месата ни съобщават като единствените българи, които са тръгнали от Бургос. Отиваме зад олтара да се поклоним пред мощите на Св. Яков. Цялото усещане е уникално и от това, че не сме само туристи, а поклонници от Пътя на Св.. Яков и тази меса е за нас!
17

седемнадесети етап » Santiago de Compostella - Negraira

05 Май 2014, Испания
Оставяме разглеждането на града за след два-три дни, защото Сантиаго не е края на нашето приключение. Не можем да устоим на предизвикателството, което стои пред всички поклонници от древни времена - да стигнем до "края на света", Finistere. Решаваме да не губим време и тръгнем още същия ден, въоръжени с карта на маршрута от инфоцентъра. Отново се лутаме докато излезем от града, защото Сантяго не е само площада и катедралата. Прехода се оказва планински и с много стръмни участаци, което леко ни напряга. Налага се да редуваме каране с бутане, но живописните гледки на живописните селца компенсират това усилие. На двадесет и пет километра от Сантяго изчерпваме своите сили и търпение и отсядаме в градчето Негрейра. Албергето Алекрин е много спокойно и приятно. Съвсем по домашному си пазаруваме от местната бакалия и си правим вечеря. Утре ни чака Финистера и океана.
18

осемнадесети етап » Negraira - Fisterra

05 Май 2014, Испания
Събуждаме се рано, ставаме ,закусваме и тръгваме ,леко притеснени от липсата на точна информация за маршрута. По пътеката е трудно и бавно , по пътя е далече. Все пак избираме асвалта. Днес ще спестим от слънцезащитен крем ,защото вали от сутринта. Вали ситно ,но упорито.Подценяваме дъждеца ,както ще се окаже и тръгваме .След 20тина км виждаме крайпътно заведение и веднага решаваме да пием чай,защото се оказа ,че по този маршрут няма много възможности за почивка . Влизаме и дъждът спира . Пием чай и постоплили се решаваме да продължим ,при което дъждът наново започва ,просто ни е чакал да тръгнем. Сещаме се чак сега да завием дисагите със защитните торби,оказва се че сме закъсняли. Заключение - дисагите пропускат на силен дъжд ,якето ми също ! Пробвам вариант - яке с дъждобран , но е много топло при каране и потъвам в пот. Решавам да съм мокър само от дъжда и махам дъждобрана.Още една почивка 20км по-късно - поръчваме си чай в едно селско барче ,където не предлагат храна , но любезно ни разрешават да си хапнем от нашите сандвичи. Дъждът си почива по същото време и когато яхваме колелата отново ни подхваща. Трябва да кажем ,че до тук голяма част от времето катерим и осъзнаваме ,че просто преминаваме през планинска верига . Изведнъж дъждът спира ,температурата се покачва с 2 градуса и на хоризонта се вижда за пръв път късче от океана . Вече сме в Сее. Обхваща ни еуфория , въпреки че местния залив не толкова романтичен се радваме като деца ,правим снимки и градусът на настроението се покачва. Още 2-3 качвания , все по-хубави и живописни заливи с плажове и най-после пристигаме във Финистере.
19

деветнадесети етап » Края на Света

05 Май 2014, Испания
Все още еуфорични се настаняваме в първото срещнато алберге на главната улица за 12 Е, много е хубаво и с много усмихната албергеса (това сега го измислих). Хукваме да разгледаме фараи да си вземем поредните сертификати, че сме стигнали до края на земята. Точно това означава Фенистере. Сертификатът се получава в общинското алберге. Предстои романтиката на Фара и спектакъла на залеза. До фара се намира емблематичния камък с нулевия километър. На близките скали по-темпераментните пилигрими изгарят дрехите и обувките от пътуването, като символ на пречистването. В миналото този ритуал е имал за цел ограничаване на заразните болести и се е извършвал до катедралата в Сантияго де Компостела. Имаме късмет с времето, слънчево и топло, гледката на безбрежния океан е невероятно красива. Изключително сме развълнувани и удоволетворени от невероятното пътуване, което продължава, защото след залеза има още иинтересни неща. Решаваме след залеза да вечеряме в ресторант с морска храна, където за пръв път ядеме мида позната в България като Дяволски нокът и много други вкусни неща. В албергет, въпреки късния час заварваме голяма група пилигрими в настроение за пиене на вино и споделяне на емоции от пътуването си. Включваме се! Завъшва един дълъг ден изпълнен с приключения.
20

двадесети етап » Градът на Св.Яков

05 Май 2014, Испания
След като изпълнихме мисията да стигнем до окена с колело се завръщаме в Сантияго де Компостела. Тук може пак да усетим невероятната атмосфера на този религиозен център. На двадесет минути пеша от катедралата намираме алберге във една къща пълно с млади хора от целия свят, които са попаднали в този град по най-различни причини. Интериора на самото алберге е хипарски стил с елементи на източно влияние, а атмосферата е като в студентско общежитие.
Не устояваме на изкушението да отидем отново в катедралата и да присъстваме на месата за пилигримите. За изминалите седмици сме посетили повече църкви и служби от колкото през целия си живот.
Катедралата и старата част на града около нея са фокуса на туристическия интерес. Решаваме да влезем в ролята на туристи и се включваме в по-необичаен тур по покрива на катедралата. От там се открива прекрасна панорама към целия град и научаваме от гида интересни факти за него. На площада пред една от портите на катедралата през средните векове, пилигримите са си изгаряли дрехите за да се предпазят от болестите и греховете си по време на поклонението. Съвременните пилигрими са запазили ритуала, но са променили мястото на Финистере.
Пред друга от портите древните пилигрими са получавали своя сертификат за изминатия път под формата на мида, като тази която в днешно време продължава да е символ на Камино де Сантияго.
С удоволствие се разхождаме из малките улички в близост до катедралата ,пазаруваме си красиви сувенири , слушаме уличните музиканти с гайди и китари и се наслаждаваме на атмосферата на този уникален град . За хората ,които харесват бижута ,има много интересни направени от един черен графитен камък /азабаче / или от керамика. Уникални са и тениските със символите на Камино де Сантяго за всеки вкус! Тръгваме си с надеждата да се върнем отново тук ,като поклонници по някой от другите маршрути на Камино де Сантяго ,например - Португес /португалският/!
« предишен етап следващ етап » 1 от 20