Автор: Rosi-Stoian, дата 25.06.2014

Приказен тур "Европа 2014"

Приказен тур "Европа 2014"

6600км. и 15 незабравими дни

Статистика
  • Видян: (6174)
    Етапи: (7)
    Снимки: (42)
    Обекти: (0)

Приказен тур "Европа 2014" » Етапи

1

първи етап » Европа парк

Германия
Докато чакахме да дойде края на май месец на няколко пъти променяхме маршрута за пътуването ни ,като включвахме нови места или изключвахме някой. Имаше моменти в които тотално сменяхме посоката....В крайна сметка стремежа ни да видим повече неща надделя и решихме ,че тази година ще е година на приказките и ще се разходим по замъци ,дворци и "вълшебни" места.
Включихме някой красиви кътчета от Франция, Германия, Австрия и Словения. Не пропуснахме и Европа парк и като цяло маршрута придоби следния вид:
Европа парк ,Колмар (Франция), Етретат (белите скали Франция) ,Монт сент Мишел, замъци по река Лоара, Стразбург ,Баварски замъци ,Сент Гилден ,Халщат (Австрия) , Блед и Любляна (Словения)
Датата на отпътуването беше 23.05 вечерта. Последните няколко дена минаха мнооооого бавно, струваше ни се ,че като деца така не сме чакали нова година или рожденни дни :)
Най-после времето дойде и вечерта в 21:30 (след работа) потеглихме за София ,нощуваме там и на сутринта тръгваме да топим ония хиляда километра дето пречат. Всички граници по време на "разходката" преминахме без проблем или забавяне. В Сърбия имаше затваряне на пътя преди магистралата за определено време (09:00 - 11:00 и от 14:00 - 16:00) и се наложи да изчакаме около час.
На първата Ина в Хърватия спряхме за кафе ,дозаредихме гориво и отново "газ на буталата".
След Загреб се откланяме за Марибор. На влизане в Словения спираме и отиваме до гишето за да си купим винетка , момата поиска да види талона на колата и от там се почна един диалог -нещо подобно на ...."риба,риба ама цаца, е цаца,цаца ама риба" В смисъл ,че по талон сме товарен ,а аз искам винетка за кемпер. Съгласи се накрая ,че това е кемпер ,но документално си е товарен и затова винетката е 40Е вместо 15Е за кемпер.
Няма да спорим ,права си е жената ,40 Е винетката..... лепим на джама и продължаваме.След около час , час и нещо вече сме в Австрия ,там също купуваме винетка, но за 8,5Е десет дневна ,лепим и нея и потегляме. Започнаха се едни тунели , излизаш от единия и хоп в другия - тунели да искаш. Най дългия беше ~ 10км.. От тунел в тунел стигнахме до набелязаното почивалище на бензиностанция ОМВ след Грац ,вали страхотен дъжд като из ведро ,хапваме и нощуваме там.
На другия ден трябваше да стигнем до Европа парк. Разстоянието което трябваше да изминем този ден беше ~450км. и позволяваше да се отбием до Инглощат да разгледаме (по скоро Стоян) музея на Ауди,зададохме координатите и потеглихме. Нижат се чудни алпийски гледки ....красота. Минавайки през едно малко градче в Германия решаваме да спрем на един Лидл и установяваме ,че е неделя и магазина не работи...... усещаме се ,че и музея няма да работи и с леееко разочарование задаваме координати на Европа парк. Нищо карай Аудито ще остане за на връщане Smile Изкефихме се как работи "трафика" на навигацията....... всичко си позна :). Повреден автомобил , задръстване..... ремонт.... Разбрахме ,че трябва да и се вярва :)

Много красиви гледки ,много хубави пътища (че и безплатни в Германия) и така към 20:00 сме в Руст. Градчето е изключително чисто ,приветливо.... Направихме една разходчица по уличките и се прибрахме да поспим.
На сутринта ( 07:00) се будим от яко чукане по стъклото на врата ,един "запенен" шваба обяснява ,че това е паркинг за лични автомобили на служители (съдейки по това какво има в двора на фирмата - това май беше местното озеленяване) Извиняваме се и местим кемпера както сме си по долни гащи :). Спираме на паркинг на някъкав магазин досъбуждаме се и пием кафе след което отиваме в Европа парк.
Паркинга за деня е 5Е ,билета за увеселителния парк е 41Е ,взимаме си и влизаме. Огромен по площ...... условно разделен по държави показващ специфична архитектура за дадената страна ,мноооого атракции ,мнооого красиво. Рай за децата :) А за родителите си има и заведения.
България я намерихме единствено на обувката от последната снимка
За един ден "обиколихме" почти цяла Европа.
Естествено не можахме да изпробваме всички атракции една не малка част пропуснахме заради големите опашки. Както в Гардаленд в Италия така и тук на най-яките се извиваха огромни опашки.
Денят се изтъркули неусетно и в късния след обед тръгнахме към Колмар (Франция) на 40-тина километра от Европа парк
2

втори етап » Колмар и Етретат

Франция
Градчето Колмар се намира в сърцето на областа Елзас ,на 50км. от мястото където се събират границите на Германия ,Франция и Швейцария.Задаваме координати на паркинг на Мак Доналдс ( С 48° 04' 14,00" И 7° 21' 59,00") като слагаме отметка на навигацията да отбягва таксуване (платени пътища) ,Във Франция платените магистрали са със сини табели. На стотина метра преди паркинга видяхме удобно място до строеж и спряхме там. Взимаме апаратите и излизаме на пешеходна разходка към "Малката Венеция" където се намират "забележителностите" за ориентир ползвахме следните координати - С 48° 04' 24,00" И 7° 21' 32,00"
Много ни хареса ,сградите са като от приказките ,с красиви дървени капаци на прозорците и украси ,с много цветя..... Малки романтични ресторантчета....
Разходихме се поснимахме и решихме да спим на кемпер стопа в Стразбург ( С 48° 33' 59" И 7° 47' 58" ) . Минаваме през живописни места с невероятни гледки, радваме се на провинциалния френски пейзаж. Към 22ч. пристигаме на кемпер стопа и установяваме ,че не функционира. Затворено е и няма никой (нито хора, нито кемпери ). Паркираме се на един импровизиран паркинг до входа на кемпер стопа.Правят ремонт на пътя и там бяха паркирали строителна техника. Пускаме щорите и нощуваме там.
На сутринта ставаме рано - преди да са дошли работниците пием кафе и отпрашваме към Етретат (белите скали).Днес ни чакат едни ~700км.
Пътищата са чудесни , караш и пееш.....между другото сега се сетих да спомена ,че темпомата (автопилота) свърши чудесна работа през цялото пътуване. Господ здраве да му дава :)
Около 15ч. влязохме в Париж ,естественно не минахме през центъра. Не зададохме междинна точка извън града за да не му минем съвсем в околовръст. Навигацията ни прекара малко по в "тъча" ,но достатъчно близо за да видим много добре и Айфеловата кула и Дефанс. В Париж бяхме преди две години и затова сега не спираме ,а продължаваме към Етретат - остават ни още 200км и сме там.
След около час и нещо се разкрива красива гледка в ниското пред нас е град Руан (Rouen) , навигацията ни води през града...... завий на дясно.....дръж ляво....... какво му е да караш с навигация - песен ... и след поредното "дръж ляво" се озоваваме в доста "приличен" трафик ,движим се с около 70-80км. следва тунел...... и като видяхме табелата за височина (2,4м) се опулихме , ние сме 2,5м. мерено с рулетка.Първото нещо което ми мина през ум беше прословутата реплика на Любо Нейков от "Мисия Лондон" : "Ей ся си е..а майката" .От страни коли ,от зад коли и си карат като пичове....Непосредственно преди тунела висят едни ленти които ако ги опреш значи няма минаване ,но защо за наш късмет да не са изпочупени ....набивам спирачки пускам аварийни и максимално до колкото беше възжможно убивам скороста като гледам и тия отзад да не ме изкарат като тапа от другата страна на тунела и с притаен дъх чакаме да започнат да изскачат назад маркизи... ,люкове, панели....... . :) Изключително толерантни водачи ,никой не свирна ,никой не ръкомахаше както би било тук и да споменва роднините ни :)
По тавана на тунела (моста) се виждаха много следи от суркания на други недоверчиви към указателните табели водачи.Леко ,леко се измушваме от тунела и тъкмо да си отдъхнем и хоп втори такъв непосредственно след този - пак 2,4м. На този да му вярваме ли ?!? .....няма възможност да напуснем платното - освен да го пробваме и него. Аварийките не сме ги спирали :) почти с пешеходна скорост тръгваме през тунелчето и на средата му виждаме нова табела само ,че с означение 1,8м. ЕЕЕЕЕЕЕ НЕ. това не може да е истина къде е "скритата камера" , в коя посока трябва да се усмихнем и да помахаме и да се свършва . :)
Чисто визуално изхода ни се видя много нисък и имах чувство ,че не можем да минем , там наистина си помислих ,че ще има щети и няма да ни се размине ,обаче не се чу нищо и се измууушихме от "дупката". Следва трети който наистина е 1,8м. и за наш късмет на дясно има изход към бусова лента ,десен мигач и ние при автобусите...... и при първа възможност изхвърчаме и от тая лента. Баси кошмара ....
Направо не ми се мисли ако примерно във втория бяхме ударили тавана....... щеше да се почне аварийните... даване назад през двата тунела.... "навигатора" отзад да ръкомаха за отцепка като мажоретка ..... голям кючек щеше да се заформи :)
Миналата година в Словения до Терме Чатеж играхме подобен филм ,но беше на между селски път ,спокойно си извадихме рулетката премерихме се ,а и там табелата беше 2,5м.-там минахме на"магия" и затова тук при 2,4м. мислехме ,че няма да имаме шанс.
Франсетата явно са пуснали бая "бош" ,всичко си е на мястото няма поражения..... вече се смеем при това с глас ,широко ни е около врата.........или по точно високо ни е над главите Smile
Вече сме в област Нормандия и пейзажите се променят. Зелени полянки ...... бели крави (Milka) пасът спокойно.... къщичките придобиват друг вид - стават каменни ,но пак с много цветя. Имаме чувството, че сме в Англия.
Тъй като в Етретат не бяхме планували къмпинг сприраме на предварително набелязан паркинг ( С 49° 42' 27,00" И 0° 12' 21,00") . През деня е 3Е ,питаме собственника можем ли да нощуваме там. Човекът обясни ,че на самия паркинг не може ,но любезно ни настани до входа му на място обозначено за автобуси и каза ,че спокойно можем да нощуваме там. Попитахме какво дължим - отговора беше :Нищо не дължите всичко е ОК
Бяхме нетърпеливи да видим океана и белите скали , заключихме "кемпи" и въоражени с фотоапарати се отправихме към брега. Времето е ветровито и мрачно ,но въпреки това гледката която се разкри пред нас беше невероятна..... запомнящо се място.
Решихме ,че на сутринта ако времето е хубаво ,ще дойдем пак до океана да се полюбуваме на гледката. Но за наше съжаление времето продължаваше да е отвратително и нямаше изгледи да се оправи. След кратка "оперативка" докато пием сутришното си кафе преценихме ,че ще е по добре да тръгваме към следващата точка от пътешествието - Монт Сент Мишел. Това е най-далечното място на около 3100 км. от дома. Събуждаме "гарминката" и потегляме.
Следваме стриктно упътванията на навигацията и в един момент казва " завийте на дясно и се качете на борда" - айде пак "сюрпрайс" - ми дааааа пътят свършва и има река.
амо ,че няма 'борд' на който да се качим :) Ясноооо - явно ще чакаме ферибот.
Докато се чудим дали да чакаме или да търсим обходен маршрут идва кемпер и се нарежда.... след него друга кола... хайде и ние на опашката. След около десетина мин. идва ферибота, натоварва ни прехвърля на другия бряг напълно безплатно и продължаваме напред.
Към 13:00ч. сме на Монт Сент Мишел , но до набелязания паркинг ( С 48° 37' 46,00" И 1° 30' 28,00" ) не може да се стигне с кола ,защото тече ремонт - правят нов подстъп до абатството.
3

трети етап » монт сент мишел

Франция
Наложи се да прибегнем към "план Б" - къмпинг от ACSI за 14Е. ( С 48° 37' 41,00" И 1° 24' 57,00" ). Жената на рецепцията беше много развълнува от това ,че сме от България - явно знаеше къде е. Денят е облачен и ветровит ,но това не пречи на приповдигнатото ни настроение. До абатството има безплатни "шатъли" през 7-8 мин. Интересни автобуси с кабини от двата края. Стига до абатството слиза заключва едната кабина ,мести се от другата страна и газ на обратно - не маневрира.
Крепостта може да се разгледа безплатно а входа в абатството е по 9Е. Когато отидохме до там океана го нямаше , виждаха се километри от дъното му. Ентусиасти се разхождаха там където до скоро е била водата. Обикаляхме близо четири часа ,магазинчетата започнаха да затварят. Решихме да се прибираме и по тъмно да се върнем. Излизаме от крепостта и забелязваме ,че водата е започнала да приижда. Хайде бързо нагоре пак към абатството за да видим "чудото" от високо.
Невероятна гледка - за кратко време водата заля всичко и Монт Сент Мишел се превърна в остров ( изключваме дигата ) Към 22ч. се върнахме за нощни снимки. Голяма навалица и всички щракат с апарати да запечатат момента. Хванахме последното автобусче 23:50ч. и се прибрахме доволни от видяното.
На следващия ден ни предстои разходка по замъците на Лоара ,набелязали сме си шест от най-хубавите.
4

четвърти етап » френски замъци

Франция
На сутринта не бързаме да тръгваме ,поизлежаваме се ,неизменното кафе и "оперативка" , взимаме си душ в къмпинга ,доливаме вода, изхвърляме мръсна и чак след това напускаме. Разбира се за последно надникнахме към Монт Сент Мишел и отпътувахме от това вълнуващо място. Има нещо магнетично в него.
Караме , а покрай нас чудни пейзажи , горички ,полянки , мнооого зеленина.
Последно дозаредихме гориво малко преди Париж на "нормална" бензиностанция ,имам предвид с персонал. Пълниш си гориво, има си каса , както му е ред. Стрелката вече беше "виснала" надолу ,а все попадаме на такива без персонал (автомати вкарваш карта ,пуска нафта) и тъй като не бяхме зареждали по този начин все отлагахме с надежда ,че другата може да е нормална.Но ножа вече опираше до кокала и затова спираме на първата и слизаме да разучим устройството подобно на банкомат. .....Аха всичко е ясно - пъхаш карта казваш литри - взимат ти евретата и пуска нафта :)
Фасулска работа, вкарваме картата избираме английски език ,но машинката си продължава да дърдори на френски. Надписите на английски , говора - френски , "no problem " и двата са ни матерни езици :) четохме, слушахме , натискахме ....ОК... Yes... и накрая изпюука и изписа :119Е - 90л. гориво и ни върна картата. Деведесет литрааааааа .....малиииии , явно сме потвърдили някъкви литри без да забележим и връщане назад няма. Ми той резервоара на Дукатото е 70л. :) до гърловината събра 64 литра - ми другите.......добре ,че не бяхме си изхвърлили две 10л. шишета от минерална вода. Пълним и тях, но има още , зачудихме се ,но накрая решихме , че няма да пуснем "бонус" на някой французин. Прежалваме едно найлоново мяхче за вода и го правим такова за нафта. Напълнихме банята с гориво ,добре ,че никой не дойде да зарежда докато ние пълним шишета ,легенчета ,купички , щеше да падне от смях. Шегувам се разбира се за легените и купичките :) Веселбата щеше да е пълна ако случайно ни спре полиция и погледнат в кемпера - де що може пълно с нафта :) Много се смяхме.
Няма да описваме исторически данни за замъците, ще поместим само координати на паркингите и цени на билетите за вход.
Към 14:30 сме на първия замък "Юсе" който се издига в южния край на Шенсонската гора. Смята се ,че именно той е вдъхновил Шарл Перо да напише приказката "Спящата красавица" Паркинга пред замъка е безплатен , координатите са ( С 47° 15' 04,00" И 0° 17' 33,00" ) , а билета за замъка е 14Е на човек .Следва замъка Виландри който е на само на 20км. Паркинга му също е безплатен ( С 47° 20' 28,00" И 0° 30' 38,00" )
Взимаме си билет само за градините му за 6,5Е на човек. тъй като архитектурата на замъка не впечатлява особенно. Минавайки над защитния воден канал вниманието ни привличат изгладнели рибоци . Продължаваме обиколката си в разкошните градини, за магнетичната им красота е трудно да се говори ,защото те трябва да се видят. Доказателство са ,че отглеждането на зеленчуци ,овошки и подправки може да бъде изкуство.
Тръгваме към следващия замък "Амбоаз" ( С 47° 24' 51,00" И 0° 59' 07,00" ) ,но докато се предвижим той вече беше затворил ,решихме ,че няма да спим там и на другия ден да го разглеждаме, затова направихме няколко снимки от вън и отново по конете към следващия "Шенонсо" на 13км. от тук.Пристигаме на паркинга на Шенонсо , на който са паркирали няколко кемпера - отново е "free' ( С 47° 19' 49,00" И 1° 04' 01,00" ) . Ще нощуваме тук и утре сутрин да сме на линия. Въпреки ,че замъка беше затворил за посетители в небето кръжаха няколко балона - разглеждаха го от въздуха. Ние вечеряме и пускаме щорите.
Сутринта докато пием кафе надничаме навън и се кефим ,че се очертава слънчев ден. Забелязваме също ,че и комшиите са готови и се отправят към замъка. Тръгваме и ние ,часът е 9 на касата вече има голяма опашка.Билета е по 12,50Е , купуваме си и влизаме.
Този замък е издигнат направо във водите на река Шер. Разглеждаме го отвътре след което се разхождаме и в градините , правим си доста снимки и към обяд потегляме към следващия - "Шамон сюр Лоар" на 25км.....
Пристигаме на паркинга на замъка "Шамон сюр лоар " ,който също е безплатен ( С47° 28' 45,00" И 1° 10' 55,00" ) Билета там е 16Е на човек. Този замък е като от приказките с кръгли кули има си и вдигащ се мост , от вън е мноооого красив, вътре не чак толкова, но няма възможност да се разгледа от вън без да си купиш билет. Следващия замък е Шамбор , задаваме координати ( С 47° 36' 55,00" И 1° 30' 47,00" ) ,но няма свободно място и продължаваме напред по пътя, не след дълго от двете му страни има огромни поляни обозначени за паркиране. Входа за замъка е 11Е на човек, но в градините му може да се разходиш безплатно както направихме ние
Насладихме се на гледките и продължаваме тура към двореца "Фонтенбло" - черешката на тортата , който се намира на 140км. от тук.
Задаваме координати ( С 48° 24' 14,00" И 2° 41' 11,50" ) на паркинг на някакъв стадион и потегляме.Като пристигнахме установихме ,че това е не малък спортен комплекс и паркинга към него е чудесен.Нещо като горичка , сянка, тихо...спокойно...никой не дойде да ни притеснява ,въобще идеално местенце.на около 4,5км. от двореца. На сутринта се отправяме към Фонтенбло ( С 48° 24' 13,00" И 2° 42' 07,00" ) , на няколко стотин метра преди "крайната" цел виждаме паркирали кемпери на самата улица - спираме и ние , теглим си билетче 4Е за 5часа престой и се отправяме към огромния железен портал на двореца.
Отиваме до входа и се оказва ,че сме хванали "примоция" има фестивал и входа е безплатен. Разгледахме всичко което беше отворено за посещение. Иначе цената варира според това каква част от двореца посещаваш. Пълна обиколка - 30Е Фонтенбло е много величествен и внушителен....силно сме впечатлени , заслужава си да се види ,особено отвътре. Успяхме да се насладим дори на класическа музика в капелата на двореца.
Правим няколко последни снимки и се отправяме към "кемпи". Качваме се палим и черта към Стразбург - 445км.
5

пети етап » Стразбург баварски замъци

Германия
Около 19:30ч. сме вече на набелязания платен паркинг в "Малкия Париж" (С 48° 34' 48,00" И 7° 44' 25,00" )
Петък вечер е автомата срещу 2Е ни пуска билетче чак до понеделник сутринта :)- днес ни върви на бонуси :)
Грабваме апаратите и поемаме на разходка.Изключително красива част на Стразбург, къщичките , уличките.....отново цветя на всякъде. Катедралата е внушителна ......много красива сграда. Поразходихме се поснимахме..
Прави ни впечатлени ,че "странни" хора стоят по уличките и наблюдават странно, правят странни движения хвърлят странни погледи, като ,че ли се опитват да ти вземат нещо. На една уличка станахме свидетели как няколко тийнейджъра се опитаха да ограбят жена ,задърпаха я , тя се развика , наскачаха още няколко хъшлака, развикаха се други минувачи , неприятна случка. Чувството ,че те дебнат и гледат на теб като на "плячка" меко казано е неприятно и затова решихме ,че сме видели достатъчно и се отказахме да нощуваме там. Отиваме до паркинга ,палим и вдигаме гълъбите към Германия.
Пет дни из Франция, време е да я напуснем и да видим как са Баварските замъци. От Френските останахме много очаровани.
Излизаме от Франция и веднага се качваме на безплатните немски магистрали. Престоят ни 380км.
Спираме за нощувка на една бензиостанция на паркинга на която освен ТИР- овете имаше и няколко кемпера. Нареждаме се и ние в редичката и "гасим лампите" На сутринта докато пием кафе и гледаме картата в близост спира БГ голф тройка с номера ЕН......... прави ни впечатление ,че нашенците не слизат от колата. Обикновено всеки слиза протяга се....разтъпква се.... пали цигара..... ходи до тоалетна....Тия двамата постояха в колата известно време извадиха лаптоп и започнаха да ровят нещо в него ....... Интересното беше ,че ние все още не бяхме си отключили вратите (имахме все още пусната аларма) и в един момент нашата аларма се размънка ,но не както при "задействие" , а някъкви единични сигнали. До сега за година и повече не беше се случвало . Може би момчетата "работеха" по немските магистрали. Сигурно си мислите ,че сме много мнителни . До миналия месец изобщо не забелязвахме такива подробности ,но по първомайските празници отскочихме до Румъния. Обиколихме ,калните им вулкани, солната мина в Сланик, двореца Пелеш в Синая , замъка на Дракула и в Брашов ни утарашиха кемпера. Интересното е ,че до нас пак паркираха българи и по това как се стекоха нещата сме склонни да вярваме ,че именно нашите свършиха тоя золум. Затова сега се оглеждаме и ослушваме толкова. Отклоних се от разказа.......
Допиваме кафето "вдигаме" Гарминката стига е спала и отлепяме по магистралата. Около обяд вече сме на паркинга на Нойшванщайн ( С 47° 33' 15,00" И 10° 44' 10,00") този е платен 7€ за ден ,като след 20:00 не може да се остава. Купуваме си комбиниран билет за двата замъка Нойшванщайн и Хоещеншвантау пакетната цена е 23€ на човек. В двата замъка снимките вътре са забранени и се примиряваме само с външни.
Нойшванщайн е много красив не случайно е използван в логото на "уолт дисни" ,а панорамата от него е меко казано невероятна Знаят те кое и къде е хубаво .....
Около 19 часа вече сме приключили със замъците и пейзажите ,вечеряме и тръгваме към двореца Линдерхоф.Пътят се вие през Алпите, гледките са страхотни на няколко пъти спираме за снимки.
Пристигаме на паркинга на двореца по тъмно ( С 47° 34' 10,00" И 10° 57' 27,00" ) няма никой и бариерата е вдигната паркираме се между два кемпера от единия любопитно наднича един испански чичка с брада. Поздравява ме се усмихваме се и той отново си дърпа щорите. Лепим и ние нашите и лягаме. Заваля дъжд....... дано се извали до сутринта. Ставаме и отиваме до будката с бариерата ,вече има служителка дърпаме си билетче ,че влизаме . Лелката се усмихва вежливо. Цената на паркинга е 3€ ,а билета за двореца е 8,5 € на човек.
Разглеждаме го отвътре, снимки пак са забранени . Изключително пищен .Излизаме навън и се отправяме към пещерата която е построил краля и в която са се изнасяли концерти на Вагнер.Връщаме се пред двореца за някоя снимка , много е красиво.
Ами май преключихме с Баварските замъци Smile Отправяме се към Австрия.
Пътьом минаваме край голямо езеро и решаваме ,че е станало "кофе тайм" и спираме на едно почивалище , пием кафе и проверяваме на картата кое е езерото. Оказва се Химзее и охоооооо сещаме се чели сме ,че на малко островче в него е двореца Херенкимзее. Какви са тия имена на Баварските замъци, завързва ти се езика на възел докато го изговориш. Намираме го на навигацията като "забележителност" и даваме "GO" Връщаме се назад около 25км. Паркираме близо да езерото и отиваме до пристанището
6

шести етап » австрия - Сент гилен, халщат

Германия
С корабче ни откарват до островчето ,билета е двупосочен и е 7,50 € на човек, а входа за замъка е по 8 € Билета е от същия вид както и на останалите Баварски замъци с фиксиран час. Слизаме от корабчето и отново завалява ,днес ни върви "по вода". Снимките вътре пак са забранени. Той също е с много пищен интериор. Разходиха ни из двореца ,навън все още валеше и затова тръгнахме към пирса да си хванем корабче на обратно.
Взехме си "кемпи" и продължихме ,ноща ни застигна в Залцбург. Нощувахме в покрайнините и мислехме на сутринта да му отделим ден време ,но като се събудихме ни дойде друг акъл. Били сме тук и сме го пообикаляли и сметнахме ,че ще е по добре да видим Халщат и затова след кафето - дим да ни няма. Пътя се вие из Алпите а гледките са невероятни , хващам се ,че повече гледам навън отколкото в пътя :)
Първо спираме в Сент Гилден Трудно е да се опише природата и пейзажите които те заобикалят.
Невероятно спокойствие цари на всякъде.
Полюбувахме се на брега на езерото , поснимахме.... и тръгваме към Халщат което е съвсем близо ~20км Там ни очакват още по красиви гледки , просто уникално място. Паркингите в градчето не стига че са кът а и ограничени по височина 2м. След малко лутане от единия до другия и невъзможноста да спрем излизаме от градчето в посока юг и виждаме паркинг на който автобусите изчакват докато екскурзиантите разглеждат града. Проверяваме каква е цената и влизаме. От 3 до 12 часа престой - 7,5€ Е .... устройва ни ,заключваме и се връщаме пеш. Градчето е изключително красиво. Видяхме ,че по единия склон на планината две кабинки движещи се по релси качват и свалят туристи ,а на върха има направена платформа изнесена напред във въздуха за да се види Халщат от птичи поглед. Докато се усетим и вече бяхме с билет в ръка ( 13€ ) на човек в двете посоки. За още толкова имаше посещение на солна мина която ние не посетихме и за което съжаляваме и сега, но това е повод да се върнем отново там някой ден..... Кабинките се движат доста бързо и за нула време сме горе, там има и ресторант с тераса от която се открива страхотна гледка .Снимаме се и слизаме отново долу , тръгваме по малка крайбрежна уличка. Много е красиво чак не ни се тръгва ,но ...трябва да вървим напред. Отиваме до паркинга взимаме кемпи и потегляме. Спираме на електронната каса да си платим и хоп пак изненада , машинката иска 15€ Изписва че сме стояли 4 часа но вместо написаните на табелката 7,50€ иска двойно , проверяваме още веднъж - няма грешка иска си ги. Четем табелата , написано си е ясно колко часа колко струват.
Пъхаме десет евро в процепа и изчакваме, ........." битте още 5€", брее търси си ги гадинката. Няма жива душа към кого да се обърнеш и да попиташ защо така, пускаме още пет и си тръгваме .Тя доволна , ние не.
Задаваме координати към къмпинг на езерото Блед ( Словения) и потегляме......Нощуваме по пътя в едно малко австрийско градче, на паркинг с дървета ,спокойно и тихо е .... супер.
7

седми етап » блед, божинснко ждрело и любляна

Германия
Нощуваме по пътя в едно малко австрийско градче, на паркинг с дървета ,спокойно и тихо е .... супер.
Сутринта ставаме махаме старата "скъпа" Словенска винетка да не се набива на очи тъй като след малко ще минаваме границата и трябва да купуваме нова ,пускаме навигацията и продължаваме маршрута. Излизаме от Австрия през Караванкен тунел който в момента е в ремонт и движението е пренасочено само по единия "ръкав" като се пропуска известно време в едната посока после в другата. Нареждаме се на опашката и бавно бавно се предвижваме към тунела. На гишето от където се купува билет за преминаване през тунела - 7 € се продават и словенски винетки.
Тук аз отново искам винетка от 15 Е ,момчето пита - дали това е кемпер или товарен , обяснявам ,че - да кемпер е, но той настоява да види талона. Обаче нали вече сме "гърмяни зайци" с питащо изражение на лицето отговарям : "нихс ферщейн" , то опитва отново с думи и с ръце да обясни ,че му трябва талона за да види какво пише , следва пак отговор с гримаса : но ъндастенд :) Момъка се пробва още веднъж , но тъй като опашката зад нас беше доста голяма се отказа да ръкомаха и ни дава винетка от 15€ за кемпер. Лепваме я старателно и се мушваме в тунела. Излизаме в Словения и се пускаме по магистралата в посока Любляна. Не след дълго се отклоняваме и тръгваме към Блед по не много широк и сравнително лош път.
При опит да мина от пета на четвърта скорост установявам ,че не влизаааа. Замълчах за да не плаша другия член на екипажа :) понамалих още малко и вкарах трета - влезе си. След малко историята се повтаря ,но с други предавки ,междувременно стигаме Блед и за период от 10 мин. изчезнаха всички предавки. На 2000км. от Бургас сме и нямаме скорости :) Купона не спира :)
Спираме на паркинга пред къмпинга и вдигам капака. Преди да пътуваме за Румъния в сервиз сменихме доста неща по кемпера като съединителя ( пълен комплект) както и жилото на съединителя бяха част от сменените неща. Изминати бяха около 6000км. до момента.
След смяната съединителя отделяше доста долу почти веднага (така го регулираха) .Явно не са затегнали добре гайките на жилото след реглажа и от вибрациите се беше "отпуснал" сам. Вадя два ключа 17 от багажника и заравям глава под капака като щраус в пясъка.
Натегнах го малко и пробвам - всичко е "ток и жици" . Размина ни се.
Проверяваме къмпинга за свободни места ,цената е 20Е за вечер ,но се оказва ,че искат минимум три нощувки ,по малко - не става. Губите ни като клиенти , въртим обратно и спираме на платен паркинг непосредственно до къмпига 10€ за ден. Взимаме си раничките и тръгваме на пешеходна разходка около езерото. До като обикаляхме видяхме ,че на отсрешния бряг може да се паркира на улицата за 5€ .Срещу 12€ на човек с лодка те отвеждат до църквата на островчето в езерото - пропуска ме го. За тия пари можеш също да си наемеш лодка и сам да си гребеш и разбира се могат да се возят няколко човека. Варианти има ,само желаещи от наша страна липсват Smile Отделяме 4-5часа на Блед и потегляме към Божинското ждрело.
Красиви планински гледки по пътя до там .......
Стигаме до къмпинг , но при наличието на толкова много и хубави места за нощувка сметнахме ,че няма смисъл да се настаняваме в него. Хапваме и излизаме да пообиколим. Нощуваме на малък паркинг до не действаш хотел. На сутринта се отправяме към Любляна , къмпинг "Любляна ресорт". Около обяд се настаняваме и излизаме на разходка из града.
Автобусите им са само с карти които се продават и зареждат по "репчетата" и на специални автомати, билети няма. Продаваха ги и на рецепцията на къмпинга. Качваш се и се таксуваш - 1,20€ .
Автобусна спирка има непосредствено до входа на къмпинга на която спират няколко линии водещи до центъра. Хващаме първия удобен автобус и след 7-8 спирки сме там. Карта на градския транспорт както и на забележителностите имаше на рецепцията.
Правим една бърза обиколка ,хапваме сладолед прибираме се в къмпинга и се отдаваме на релакс. Може би заради многото красиви места посетени до момента Любляна не ни впечатли особенно.
На сутринта отново без да бързаме дозареждаме свежа вода и около обяд казваме "адиос" Решихме ,че от тук ще караме до "първата" Ина в Хърватия която сега ни се пада последна до границата на излизане към Сърбия и ще нощуваме там. Следват едни скучни 400 км. и над вечер пристигаме, дали от дъждовете или кой знае от какво ,но сега имаше много комари , ама наистина много ,на вън не се стои. На тръгване тук почивахме за кафе и нямаше такова нещо. Вечеряме гледаме филм и лягаме, шумно е ... Постоянно спират или тръгват тирове , бръмчат..... Събужда ме се и си правим кафе. Имаме да изминем само 500 км. до София и затова не бързаме много много там ще останем за една вечер при дъщерята да нащипем внучката и хайде в Бургас. Аз ( Стоян) пия кафето със сметана и затова в кемпера имаме суха такава, само ,че този път нещо не сме преценили и се оказа ,че тази сутрин слагам последната . Сипвам си я в чашата и чакаме кафеварката да се "обади" че е готово кафето. Въртя се нещо около плота ,обяснявам и ръкомахам и опс събарям чашата и сметана се разсипва на земята . Егати късмета ,последната беше..... Пия кафето с леко недоволство ,но няма как. Не отваряме да изтърсим пътечката заради комарите , все още са тук - пълно е. По нататък ще свършим тая работа. Сръчкваме "гарминката" и тръгваме.
Още на надлеза по който се минава за да се върнем в лентите на магистралата в нашата посока се сещаме ,че веднага следва плащането следва границата със Сърбия , а ние си имаме едно хубаво бяло " петно" на пътеката. Отиваме с него до границата и
току виж някой чичко митничар там реши и каже : отвори да погледна....... ще има айде ръце отзад и лице на капака Спираме веднага след надлеза изтърсваме "белия прах" и продължаваме. :)
Още ~ 500 скучни километри, ако не броим една сръбска сврака самоубиец на която светихме маслото след като се дялна в челното стъкло. Без поражения за нас, но за нея не може да се каже същото .
Минаваме нашата граница
и след около час сме в София. На другия ден направихме един импровизиран излет с внучката за час - два до язовир Огняново да се видим с приятели.
След което следват финалните 380 км. от нашето пътешествие .За съжаление дните се изтъркулиха неусетно и трябва да се прибираме, но това има и хубва страна - започва се планировка на следващото ..... нали така :)
Много ще се радваме ако наистина сме събудили приятни спомени у колегите посетили тези места (като се надяваме да не сме досадили) ,а още повече ако сме успели да "запалим чергата" на тези които все още не са :)
В заключение можем да обощим:
На първо място - 15 незабравими дни изпълнени с много положителни емоции, весели случки , прекрасни спомени , уникални гледки и пейзажи.
Изминати 6600 километра
Изразходвано гориво. : ~ 620л.
Обърнато в "разходи" :
620л. гориво х ~ 2,60лв. : ~ 1600лв.
Магистрални такси и винетки : ~ 400лв.
Тотал неминуеми разходи. : 2000 лв. (+ - 20 - 30лв.)
Входове забележителности, паркинги, дребни покупки от хранителни магазини , сувенири ( магнитчета) и някой дребен подарък :700лв.

Сега на дневен ред стои въпроса - кУгааа тръгваме пак:)
« предишен етап следващ етап » 1 от 7