Автор: Vic, дата 21.11.2017

Обиколка на Мароко с кемпер 2017

Обиколка на Мароко с кемпер 2017

04 Октомври 2017 - 07 Октомври 2017

... ДО 27-ят ПАРАЛЕЛ

Статистика
  • Видян: (3443)
    Етапи: (6)
    Снимки: (36)
    Обекти: (0)

Обиколка на Мароко с кемпер 2017 » Етапи

1

първи етап » добре дошли в мароко!

04 Октомври 2017, Мароко
За пет дни 3600 км. до Алхезирас (Испания) звучи добре. Обичам да шофирам и мога да го правя по много часове на ден. Разглеждам, тананикам си, говоря със себе си, наблюдавам другите участници в движението. Всъщност рядко скучая когато съм на волана. Това пътешествие ВЕЧЕ не е скучно като цяло, макар и незапочнало. Преди Испания парното на кемпера се опита да ме ядосва – да работи само на топло, но се оправи. Вече в Испания установихме, че сме успяли да завъдим мишка в кемпера, която ни побърка първите дни докато „емигрира” в Мароко няколко дни по-късно. Но имаше и позитиви, успяхме да си направим обиколка в Кордоба, за загрявка, както се казва. Успяхме навреме да пристигнем на срещата с нашите приятели, да купим капан за мишката от китайския магазин на пристанището и да се натоварим навреме на ферибота. Такива мисли ми се въртят в главата докато си седим във въпросния ферибот и чакаме да пристигнем в Мароко.
Започва се! Пристигаме в Мароко след малко закъснение, не на това място което си мислим, че сме. Оказва се, че Танжер има 3-4 пристанища и нашето е на 50 км. от Танжер, ноооо както и да е. Въпреки огромните табели EXIT успяваме да объркаме изхода със входа, но бързо се оправяме. Ентусиазирано се нареждаме на опашката за митническа проверка, която не помръдва, и след няколко часово чакане и обикаляне с документите, най-сетне минаваме със заветните хартийки и печати в паспортите. Пълна липса на организация и ред.
Сещам се за една мисъл, че чуждата страна не е създадена за удобство на пътешественика, а за удобство на собствените си граждани. Е, да ама не в Мароко. Нас просто ни бавят и не ни обръщат внимание , а влизащите мароканци ги правят на „маймуни”, като ги бавят много повече и ги карат да си стоварват багажа на асвалта за проверка. За пътуващите по нашия начин, с кемпер – запасете се с търпение! Промяна на плановете, спим след митницата, защото е вече тъмно и на сутринта тръгваме към Шефшауен.
... не сменяйте канала, следва продължение.
2

втори етап » Шефшауен - Синия град

04 Октомври 2017, Мароко
Шефшауен или Шавен, или на арабски شفشاون‎ или на берберски ⵜⵛⴻⴼⵜⵛⴰⵡⴻⵏе чудесен за начало на трип в Мароко. Кацнал на върха на планината Риф и огрян от слънцето е най-синия град в Мароко. Както се казва – силно начало. Стигаме до града през стръмни планински пътища, много бавно, защото има доста камиони. Минаваме през центъра на града, където е стълпотворение и има ужасен пазар тип "битак".Ние се чудим какво правим тук, но продължаваме. Спираме на препоръчан платен и охраняван паркинг (GPS N35.1659, E-5.26207), който представлява малък запустял двор на две нива. Васко и Яна си обличат тениските ,направени специално за пътуването тръгваме по много стръмни улички към така наречената медина. Нашите тениски остават в кемпера, защото ни е топло, а те са черни. Няма как да знаем, че няма да ги облечем повече.
Наистина се появява синият цвят по стените на къщите и стълбите и понеже прилича на течаща вода, ни става много прохладно и приятно на душата. Синьо, тъмно синьо, светло синьо, тюркоазено и пак, и пак, и пак, и стените, и вратите и какво ли не. Красиво! Необичайно и впечатляващо. Иначе е страхотна жега на слънце. Гледайки жените туристки от другите страни, установяваме, че вече е мит, че на всички жени им се налага да ходят с дълъг ръкав и дълги поли. Постепенно се появяват безброй магазинчета от двете страни на супер тесните улици. В същото време те са и работилници и са красиви подредени. Търговците си стоят кротко и въобще не ни притесняват. Каква изненада! Посещаваме стара крепост на централния площад и когато се оказваме сами в една от частите и, нашите приятели биват заградени от цивилна полиция. Те са забелязали надписа на тениските на нашите приятели, който е крайно неподходящ, защото освен Мароко е изписана Западна Сахара като отделен текст, а на картата е изобразена като отделна територия. Западна Сахара е бивша спорна територия, която в момента е провинция на Мароко. Казват ни, че трябва да конфискуват всички тениски и стикери в този стил. Приключваме културно въпроса и въпреки, че сме много притеснени от гафа решаваме да продължим нашата разходка в центъра и да обядваме. Струва си да доразгледаме красивия квартал със сините стени. Обикаляме, снимаме, разглеждаме и пробваме първите марокански храни, кус-кус, тажин и ментов чай. Оставаме на къмпинг, разположен в най-високата част на града, който е просторен, полупразен, чист, но се доплаща за топъл душ. Преди душа обаче за пореден път изваждаме всичко от кемпера с надеждата да открием нелегалния стопаджия - мишока. Той чинно е изял всичко от капана, но явно теглото му е много малко и не успява да задейства смъртоносния механизъм. Борбата продължава. Време е за бира и сън след натоварения с емоции ден. В заключение, Шефшауен за мен е в графата "Задължително"! В цялото пътуване пет пъти се възхитих истински, както казват братята хАмериканци възкликнах „Уау”, и този град е първото от тези места
На следващия ден ни чака най-южния град на римската империя - Волюбилис и от там Мулай Идрис, свещения град, който до 1917г. е бил забранен за немюсюлмани.
...не сменяйте канала, следва продължение.
3

трети етап » Ave Volubilis!

06 Октомври 2017, Мароко
Днес ни очаква ден с амбициозна програма от древен римски град и свещен за мюсюлманите център. Волюбилис е буквално на пътя, и той е в „ония” списък, населен до средата на XI век когато е бил столица на династията на идрисите, има запазен за римски град вид и си струва да се види попътно. Пристигаме по обяд. Температурата е към 30 + градуса, няма облаци, няма и сянка. Какво по-забавно от това да разглеждаш камъни по обяд и на място без сянка? Пристрастен съм най-великата от всички империи - Римската. От Атлантическия океан до Ефрат и от Дунав и Рейн до пустинята Сахара. Римския свят ме очарова всеки път, достатъчно е човек да се вгледа в дребните детайли - браздите, оставени от каруците, следите от отваряща се врата по прага, остатъците от канализацията и водопровода и много други. Учудващата мания на римляните към водата и чистотата и нейната противоположност в средните векове. Римската пътна мрежа от пътища с удивително качество на изработка за времето си, виадуктите, цимента и римските тухли, обществените сгради, строгата система от закони и обществени правила , и още, и още ... днес ние сме нямаше да сме такива ако не беше римската епоха. После нещо се случва и цивилизацията се сгромолясва в средните векове, неслучайно наречени тъмни. И се радвам, че нашите земи са били част от този свят, край лагерите на легионите покрай Дунав са възникнали Рациария (с. Арчар), Ескус (при устието на р. Искър), Нове (край днешния град Свищов), Дуросторум (гр. Силистра), Бонония (гр. Видин), Алмус (гр. Лом), Августа (при устието на р. Огоста), Утус (при устието на р. Вит), Асемус (при устието на р. Осъм), Димум (гр. Белене), военното пристанище Сексагинта Приста (гр. Русе), Апиария (с. Ряхово), Трансмариска (гр. Тутракан) и още и още. През 2005 г. Юнеско решава да създаде обект „Границите на Римската империя“ и България е кандидат с най-много военни обекта по границата на Дунав - 18!!! Хайде стига, че се отнесох много. Няколко снимки край запазената триумфална арка, разходка по римските улици и сме готови да продължим. През XI век града запада и населението се премества в Мулай Идрис, съседен на Волубилис. Местим се в Мулай Идрис и ние.
4

четвърти етап » Мулай идрис - свещенният град

06 Октомври 2017, Мароко
Пристигаме в Мулай Идрис и още не паркирали си намираме гид. В Мароко гидове да искаш. Голямата забележителност е гробницата на Идрис I ибн Абдулах, който бил потомък на пророка Мухамед и местните берберски племена го признали за имам. Той създал държавата на Идрисите като предшественик на съвременно Мароко през 788г. Градчето е малко и компактно. Младежът, който е студент и говори 2-3 езика ни разказва ентусиазирано за историята на родното му място. Според неговата версия, градчето не се разраства ,защото местните са доста консервативни и не желаят пришълци. До двадесетте години на ХХ век градът е бил затворен за не мюсюлмани. И сега, този град е извън популярните турове в Мароко. Поклонниците вярват, че няколко поклонения в Мулай Идрис се равняват на едно поклонение в Мекка и хиляди се събират тук всяка година през месец Август. Може и така да е, а може просто да им е трудно да стигнат до Мекка. Те си знаят. Разбира се , не може да влезем в храма. Едиствената джамия отворена за всички е в Казабланка, но за нея когато и дойде времето. Гидът ни помага да не губим време и да стигнем до площадката, от която се вижда джамията с гробницата и да направим по 2-3 снимки на иначе безинтересното градче. Продължаваме за Мекнес, Имперска столица от миналото и една от популярните дестинации при екскурзии с тур оператор.
5

пети етап » Мекнес - имперското минало

07 Октомври 2017, Мароко
Има няма 200 км. и ето ни на паркинга в центъра на Мекнес и любезният служител на местното „паркинги и гаражи” случайно има братовчед, който е в туристическия бизнес, демек има файтон и е гид. Какво по-хубаво от това да спестим време, а и забележителностите са далече една от друга. В края на 17 в. легендарния султан Мулай Исмаил, превърнал провинциалното градче в имперска столица, като построил укрепен дворец За да се вижда добре входа на двореца, съборил на хората къщите и направил площад. Не казват какво е направил с хората от тези къщи, но му казват "Кръвожадния". Майтапът настрана, но този султан е изклал над 1000 свои врагове и е изложил главите им на показ. Той е легендарен и защото , освен велик воин, убил над 30 000 на бойното поле е бил и голям сексуален ентусиаст. 1171 деца! Да, да, човека е правил секс в продължение на 32 години между 0,83 и 1,43 пъти на ден. И портата и въпросния площад са забележителности на града. Решаваме да се възползваме от късмета си с гида и се мятаме в каретата. Каретата е бяла! Жалко, че "униформата" на далечния потомък на най-дълго управлявалия васал в историята на Мароко е тениска с хАмериканско знаме, но ... нейсе. Градските порти се виждат при влизане както и градските стени, продължаваме с голямата „цистерна”, водоем служил за захранване на града с вода който е просто голям воден басейн. Не пропускаме Баб ал Мансур, портата с най-деликатни и сложни орнаменти в цяла Северна Африка. Пропускаме медината решавайки, че сме видели вече доста медини , а и доста ни чакат занапред. Зърнохранилището, което е и бивша конюшня на султана е средновековен комплекс от сгради ,доста внушителни по размер, но за жалост зле поддържани. Таксата за вход е незначителна и фактът, че този хамбар е в състава на историческия град Мекнес, който от 1996г. е в списъка на всемирното наследство на Юнеско са добър повод да го разгледаме. За протокола, както се казва, успяхме да видим 5 от девет обекта от въпросния списък. Сбогуваме се с потомъка на кръвожадния ентусиаст и братовчед му, който отговорно и безстрашно е охранявал нашите кемпери за 2-3 Евро и продължаваме към следващия Имперски град включен в Юнеско – Фес.
6

шести етап » Фес - най-лъскавияТ град на мароко

07 Октомври 2017, Мароко
Фес също е от така наречените Имперски градове. Градът е голям, над един млн. жители и движението е доста натоварено. Център е на ислямската култура и образование. Медината на града е в списъка на Юнеско. Комплексът Ал Карауин , включващ джамия със същото име, е признат от Гинес за най-старото действащо висше учебно заведение. В началото на града отсядаме в уреден къмпинг и след регистрацията се настаняваме сред приятна горичка. На рецепцията ни обещават на другата сутрин да се появи гид , който има ангажимент с някаква група, но ще вземе и нас. Другата група се оказват полски мотористи с видимо отегчен и уморен вид. Предполагам , че са имали тежка вечер , но се справят. Гидът е млад човек , облечен в национална дреха и за мое учудване говори полски или поне се опитва. Казва се Уафи, както той казва като WiFi! Първо посещаваме огромна, красива порта на кралския дворец, която е изработена от бронз и керамични плочки. Уафи взима една монета и започва да драска по плочките , като така демонстрира колко са здрави и качествени. Всички кралски дворци в Мароко са затворени за посетители, защото кралят наистина си ги използва . Гледат се крепостни стени и порти. Това е. Обикаляме медината на Фес и гидът забързано ни показва забележителностите край които минаваме , джамии, медресета, воден часовник с неразгадаем начин на работа и други. Традиционните дърворезби , които използват за украса на вратите , наистина са красиви. Минаваме покрай входа на университета и виждаме много красив двор – място за почивка на поклонници, отново украсен с много керамика. Къщите отвън нямат украса и прозорци, но повечето са с вътрешен двор който е богато декориран с керамика и дърворезба , а в центъра му има фонтан за разхлаждане . Тези вътрешни дворове се казват Риад. Уафи не пропуска да ни заведе в магазините за дрехи, арганово масло, бронзови съдове и др. , с надеждата да си купим нещо от там. Магазините –работилници са много нагласени , но не будят интерес и ентусиазъм както у поляците така и у нас. Медината, изобилие от стоки в стотици магазини и павильони , разположени в тесни изпълнени с хора улички. Много от улиците са покрити отгоре с дървени решетки или рогозки с цел да предпазят хората и стоката от парещите лъчи на слънцето. Препускаме по тотално объркващия лабиринт, щракаме с фотоапаратите по някоя и друга интересна дървена врата и надничаме във вътрешните дворове с фонтани . Опитваме да чуем забързания разказ на Уафи , за това кое какво е. Тук е и популярната от NG гледка към мястото за обработка на кожи на открито. Гледаме млади и възрастни мъже, повечето голи до кръста , да тъпчат с крака кожите в огромните корита, да ги режат и подреждат на цимента под слънцето, за да изсъхнат и си мисля за това, че го правят ден след ден, а може би и цял живот. Робски труд. Тъжна работа. Приключваме обиколката, кой каквото чул и видял – това е. Във Фес бих предпочел по-бавна и по-персонална , ако може така да се каже обиколка, защото градът си струва, но .... нейсе. Плащаме на гида 500 Дирхама (50Евро) за 4 човека и потегляме към следващата атракция, а тя е - свободно живеещите безопашати макаци в национален парк близо до град Ифран.
« предишен етап следващ етап » 1 от 6